Автор: Владимир Цветанов
Лятото е любим сезон за разходки с кучето, но парковете, поляните и крайпътните зелени площи в България крият рискове, които често остават подценени. Някои треви, семена и диворастящи растения могат да се забият в лапите и ушите, да предизвикат кожни раздразнения или дори по-сериозни възпаления, ако не бъдат открити навреме.
През топлите месеци много треви изсъхват и образуват остри осили и семена, които лесно полепват по козината. При движение те могат да проникнат между възглавничките на лапите, в ушния канал, около очите, под мишниците и по корема, особено при кучета с по-дълга или гъста козина.
Опасността не е само механична. Част от растенията съдържат дразнещи вещества, сокове или микроскопични власинки, които причиняват сърбеж, обриви и възпаление на кожата. При близане или дъвчене на определени части от растенията са възможни и стомашно-чревни неразположения.
Сред най-честите виновници за летни травми при кучетата са дивите житни треви, които образуват твърди и остри осили. Те са особено разпространени в неокосени паркове, край алеи, по поляни, около огради и в междублокови пространства.
Див ечемик – сухите му осили лесно се забиват в лапи, уши и козина. Могат да причинят болезнено куцане, зачервяване и подуване.
Лисича опашка и сходни житни треви – семената им са дребни, остри и с форма, която им позволява да се движат навътре в тъканите, вместо да паднат сами.
Овсига и други сухи полски треви – често полепват около пръстите, слабините и ушите, особено след игра в висока трева.
Тези треви са опасни дори когато не са токсични в класическия смисъл. Основният риск е, че семената им могат да проникнат под кожата и да доведат до абсцеси, инфекции и силна болка.
Освен тревите с осили, в България има и летни растения, които често предизвикват кожни реакции при кучетата при допир или търкаляне в тях.
Коприва – жилещите власинки могат да причинят парене, сърбеж и зачервяване по муцуната, корема и лапите.
Млечка – млечният сок на растението е дразнещ за кожата и очите. При попадане в устата може да доведе до слюноотделяне и стомашен дискомфорт.
Лютиче – прясното растение съдържа вещества, които дразнят кожата и лигавиците. При дъвчене може да причини раздразнение в устата.
Див пащърнак и други фотосенсибилизиращи растения – при контакт и последващо излагане на слънце могат да доведат до по-силно зачервяване и възпаление на откритите участъци.
Подобни реакции са по-чести при кучета с къса козина, чувствителна кожа или алергична предразположеност. Най-уязвими са зоните с по-тънка кожа – корем, вътрешна част на бедрата, подмишници и около ушите.
Ранното разпознаване на проблема е важно, защото едно малко семе или локално раздразнение може бързо да прерасне в сериозно възпаление. След разходка наблюдавайте кучето за промени в поведението и видими признаци по тялото.
куцане или нежелание да стъпва на лапа;
облизване и гризане на една и съща зона;
рязко клатене на глава или чесане на ухо;
зачервяване, подуване или малки ранички между пръстите;
силен сърбеж по корема, слабините или муцуната;
сълзене, присвиване на окото или опит да го търка;
внезапна болезненост при пипане на козината или кожата.
Ако семето е попаднало в ухо, кучето може да стане неспокойно и да държи главата наклонена. При попадане в лапа често се наблюдава бързо подуване, а при кожно дразнене – ситен обрив или топли, зачервени участъци.
Макар рискът да съществува за всяко куче, някои животни са по-уязвими. Това важи най-вече за породи с дълга козина, висящи уши и гъсти косми между възглавничките на лапите. При тях осилите и семената се задържат по-лесно и остават незабелязани по-дълго.
Кучетата, които тичат свободно в неокосени терени, ловните породи и много активните животни също попадат в рискова група. При тях има по-чест контакт с висока суха растителност и по-голяма вероятност от микротравми.
Профилактиката е най-добрият подход, защото премахването на дълбоко забито семе невинаги е лесно и често изисква ветеринарна намеса. Няколко прости навика значително намаляват риска.
избирайте окосени маршрути и избягвайте гъста суха трева;
не позволявайте на кучето да се хвърля в бурени и крайпътни треви;
поддържайте козината около лапите, ушите и слабините добре подстригана;
оглеждайте лапите, ушите, подмишниците и корема след всяка разходка;
използвайте мека четка или гребен, за да премахнете полепнали семена;
в горещи и сухи дни бъдете особено внимателни в неокосени паркове и поляни.
Редовният оглед след разходка отнема само няколко минути, но може да предотврати болка, инфекция и скъпо лечение. Особено важно е да проверявате пространството между пръстите и входа на ушния канал.
Ако видите повърхностно полепнало семе върху козината, внимателно го отстранете. При леко зачервяване на кожата може да измиете зоната с хладка вода и да наблюдавате кучето за влошаване. Не използвайте агресивни препарати, спирт или човешки кремове без препоръка от ветеринарен лекар.
Не се опитвайте да бъркате дълбоко в ухото, да вадите забито семе от окото или да разрязвате подута зона между пръстите. Ако кучето куца, тресе глава, плаче при допир, има силно подуване или продължителен сърбеж, прегледът при ветеринар е най-сигурното решение.
Някои ситуации не търпят отлагане, защото забитите осили и дразнещите растения могат да доведат до бързо усложнение. Потърсете ветеринар възможно най-скоро, ако забележите силна болезненост, кървене, внезапно подуване, секрет от ухо или око, затруднено ходене или постоянен опит за чесане и близане.
Навременната реакция е ключова. При кучетата малките летни растителни опасности по парковете и поляните често изглеждат безобидни, но могат да причинят сериозен дискомфорт и възпаление, ако останат скрити. С добра профилактика и внимателен оглед след разходка можете значително да намалите риска за лапите, ушите и кожата на своя любимец.
Място за вашата реклама! Свържете се с нас
Получавай най-интересните статии и новини директно в пощенската си кутия.
Вижте още