Автор: Владимир Цветанов
Никулден е един от най-тачените зимни празници в България, а по Черноморието той носи особена тържественост за рибари, моряци и техните семейства. На 6 декември почитта към св. Николай Чудотворец съчетава църковна традиция, местни рибарски обичаи и богата трапеза, в чийто център стои рибата, най-често шаранът.
В народната представа св. Николай е покровител на моретата, реките, езерата, лодките и хората, които изкарват прехраната си с риболов и плаване. Затова в крайморските селища празникът има не само семеен, но и общностен характер. Денят е посветен на благодарност за закрилата през годината, на молитва за спокойни води и на надежда за здраве и берекет.
По българското Черноморие Никулден и днес се отбелязва с посещение на църква, палене на свещ, освещаване на рибен курбан и събиране на близки около празничната трапеза. В много рибарски общности празникът остава жива връзка между вярата, поминъка и местната памет.
Макар начинът на живот да се променя, в редица крайморски градове и села все още се пазят обичаи, свързани с почитането на светеца. Някои са общоцърковни, а други носят ясно изразен местен рибарски облик.
Освещаване на лодки и рибарски принадлежности – на много места свещеник благославя лодките, мрежите и улова, за да има безопасен риболов и успешна година.
Ранно излизане до пристанището – рибари и техните семейства отиват край морето още сутринта, палят свещ и отправят молитва за живи и здрави моряци и риболовци.
Общ курбан за здраве – в някои селища се приготвя общ курбан, който след освещаване се раздава на хората за здраве и благослов.
Раздаване на риба и постни ястия – като знак на милосърдие и благодарност част от храната се дава на съседи, роднини и нуждаещи се.
Почит към загиналите в морето – на определени места се отправят молитви и се споменават имената на моряци и рибари, които не са се завърнали.
По Черноморието празникът често излиза извън дома и се превръща в събитие за цялата общност. Именно това го прави толкова устойчив – Никулден не е само кулинарна традиция, а жив обичай, в който морето присъства като съдба, труд и изпитание.
Курбанът за св. Николай има едновременно обреден и споделен характер. Обикновено той се приготвя като рибена чорба или яхния в по-голям съд, за да може да се раздаде на повече хора. В домашна среда и при общоселски или квартални празнувания най-важни са чистото намерение, благодарността и благословията.
Традиционно за курбана се използва прясна риба, лук, моркови, целина, чушки, домати или доматено пюре, ориз по желание, олио, сол, черен пипер, дафинов лист и пресни подправки като магданоз и девесил. В различните селища рецептата може да се променя, но основната идея е ястието да бъде питателно, топло и подходящо за споделяне.
Подготовка на рибата – рибата се почиства добре, измива се и се нарязва на порции. Главата и костите често се използват за по-силен бульон.
Сваряване на основата – зеленчуците се задушават леко или се слагат направо да врат във вода, след което се добавят подправките.
Добавяне на рибата – парчетата риба се поставят към края, за да останат цели и сочни. Ако се приготвя чорба, времето за варене е по-кратко.
Освещаване – когато има възможност, курбанът се носи в храм или свещеник идва на място, за да го благослови.
Раздаване – след това ястието се разпределя между близки, съседи и гости, като се дава „за здраве“ и с добра дума.
Смисълът на курбана не е в сложността на рецептата, а в обета, благодарността и споделянето. На Никулден храната обединява хората около почитта към светеца и около надеждата за закрила през идната година.
Шаранът е най-разпознаваемият символ на Никулденската трапеза. Според широко разпространеното народно вярване св. Николай запушил пробойна в лодка с шаран, затова рибата се приема като негов избраник и жертвен дар на празника. Именно тази легенда стои зад обичая на 6 декември да се приготвя пълнен или печен шаран.
В символичен план шаранът се свързва с закрила, спасение, изобилие и плодородие. Поставянето му на трапезата е израз на почит към св. Николай и молба домът да бъде предпазен от беди, а годината да бъде благодатна.
В някои семейства се пазят и допълнителни поверия. Например кост от шарана се съхранява като талисман или се заравя в нивата и градината за берекет. Макар тези практики да не са задължителни, те показват колко дълбоко е вплетена рибата в празничната образност на Никулден.
Централно място на трапезата заема рибата, но до нея често присъстват и други ястия според семейния обичай и степента на спазване на Коледните пости. Най-характерен остава пълненият шаран, приготвен с ориз, лук, орехи, стафиди или булгур в различни регионални варианти.
печен или пълнен шаран;
рибник – обреден хляб или риба, печена в тесто според местната традиция;
рибена чорба или курбан;
постни сарми, боб, жито и сезонни туршии;
обреден хляб и вино.
Трапезата обикновено не е просто богата, а смислово подредена – с храна за благодарност, за памет и за благослов. В крайморските домове това е ден, в който рибата не е само ястие, а знак за препитание и почит към морето.
И през 2026 година Никулден ще събере в едно църковния календар, семейната трапеза и живите рибарски обичаи по Черноморието. Макар някои стари практики да се пазят само на отделни места, духът на празника остава същият – уважение към св. Николай, благодарност за закрилата и споделяне с близките.
Най-ценни са онези обичаи, които продължават да се предават естествено – чрез разказите на по-възрастните, чрез общото готвене и чрез жеста да се раздаде храна за здраве. Така Никулден не остава само дата в календара, а се превръща в истински празник на вярата, морето и общността.
Място за вашата реклама! Свържете се с нас
Получавай най-интересните статии и новини директно в пощенската си кутия.
Вижте още